Стероиди

Стероиди и анаболни средства

Сега ще говоря върху една доста дискутирана, но и изключително важна тема, която поради своето значение и актуалност заслужава специално внимание. Сещате се за случая „Бен Джонсън” на Олимпийските игри в Сеул и за дебатите около употребата на допинг сред колоездачите в обиколката на Франция преди известно време. Всички те понесоха горчиви последствия и това още повече подчертава значението на този проблем.

Представете си, че сте избран за мистър Олимпия и след положителен допинг-тест трябва да се откажете от титлата. Вината няма да е единственото, което ще изпитвате, но ще усещате също, че сте направили ужасна, дори фатална грешка.
Анаболни средства се приемат в състезателните спортове още от Олимпийските игри в Хелзинки. Оттогава се водят остри и противоречиви дискусии относно употребата на анаболни стероиди в тези спортове. В темите, които се обсъждат, се засягат медицински и морални въпроси.

Анаболните средства са пренесени в бодибилдинга от състезателите по вдигане на тежести (надявам се с това твърдение да не си навлека гнева на тежкоатлетите, но това е самата истина!). Предполага се, че за пръв път анаболни средства, респ. анаболни стероиди, са вземани от бодибилдерите в края на 50-те години на 20-ти век. По днешни данни, тези вещества са били приемани от ограничен кръг от хора. След 1980 г. обаче това се е превърнало в обичайна практика. Някъде по това време са започнали и първите сериозни усилия за ограничаването на тяхната употреба. Междувременно Международната федерация по бодибилдинг (IFBB), може би най-голямата и значима бодибилдинг организация в света, стартира провеждането на допинг-контроли сред жените-аматьори и професионалисти в шампионати и сред мъжете-аматьори в световни първенства. Президентът на IFBB, Бен Вайдър, брат на познатия вероятно на всички Джо Вайдър, планира да въведе допинг-контроли при мъжете-професионалисти – последния и незасегнат досега бастион на злоупотребата с анаболни средства.

През 1988 г. Националният комитет по физика на човешкото тяло (National Physique Committee – NPC), най-големият американски бодибилдинг съюз на състезатели-аматьори, проведе допинг-контроли сред жени, участващи във важни шампионати, но не направи същото с мъжете-аматьори. За разликите в оценката на едно и също състояние на фактите при мъжете и жените ще стане дума по-късно. За да има ефект през допинг-контроли трябва да преминават всички, в това число и мъжете, във всички шампионати, вкл. и по-малките, и най-вече това да се прави много по-често отсега. Идеалното решение – което в момента се обсъжда предимно при лекоатлетите – би било да се предостави възможност за провеждането на допинг-тестове и по време на редовните тренировки и най-вече без предизвестие. Планове за такива проверки са приети наскоро от британските спортни съюзи, а американският лекоатлетически съюз дори започна провеждането на случайни контроли. Но както Джордж Бърнард Шоу е казал: „Най-добрите реформатори, които познава светът, са онези, които са започнали реформите със себе си.”

Един от начините за справяне с проблема, както голяма част от хората настояват, е включването на тези вещества в списъка на контролираните и дори в списъка на забранените лекарствени средства. В момента лекарите могат напълно легално да предписват анаболни препарати с терапевтична цел.

По днешни изчисления, в САЩ има 10 000 нелегални източници на анаболни стероиди (повечето от тях търговци на черно и бизнесмени, целящи печалба) и поне 12 нелегални производители. Освен това действат около 1000 вносители на такива вещества от чужбина.
Предлагам един пример, с който да се убедите в лекомислието и печалбарските интереси на хората, занимаващи се с продажба на стероиди. В списание „Спорт-ревю”, бр.4/1989 г., е публикуван материал, в който се предупреждава за опасността от т.нар. анаболни стероидни препарати. В уводна статия на изданието Drug Education News на американския НОК (Национален олимпийски комитет) се предупреждава за някои фалшиви анаболни стероидни препарати, които се описват като „дизайнерски стероиди”. В статията пише: „При повечето от тези препарати, например боластерон, квинолон, дихидролон дихидраместерон (DMU) и др., става въпрос за комбинации от добре известни стероиди (обикновено Дека-Дураболин и/или тестостерон ) и витамини, или за такива, които се състоят единствено от вода и субстанции без почти никакъв ефект.” Към това трябва да се отбележи, че много от тези „фалшиви” и често нестерилни препарати са опасни за здравето дори само поради факта, че съдържат химични примеси и могат да предизвикат бактерийни, вирусни и гъбични инфекции.

Какво всъщност са (анаболните) стероиди?

Анаболните стероиди са медикаменти от мъжки полови хормони. Действието на медикаментите често се изразява в промяна на пропускливостта на различни структури. Ще илюстрирам това с един пример: нашата кожа по принцип представлява непропусклива покривка, ако не беше така, за много кратко време щяхме да се напълним с бактерии и болестотворни микроорганизми и да се разболеем, дори да умрем. Когато нанасяте козметичен крем върху кожата, той прониква на дълбочина не повече от една десета от милиметъра. Ако обаче смесите крема с медикамент, който може да променя пропускливостта на кожата, отваряйки повече рецептори в кожните клетки, той ще попадне в кръвообращението на тялото.

По този начин действа например лекарството хидрокортизон, за което може би сте чували. По подобен начин действат и стероидите – чрез сложни механизми те променят биохимията на рецепторите в мускулните клетки. Под тяхно влияние от повърхността на клетките се отблокират глобулините, изграждащи андрогените. Това позволява на стероидно-рецепторния комплекс да достигне клетъчните ядра. В ядрото ДНК (дезоксирибонуклеиновите киселини) нареждат на информационните РНК (рибонуклеинови киселини) да се отправят към рибозомите и така да се синтезират повече клетъчни белтъци. Новосинтезираните белтъци (протеини) се превръщат в съставка на нови мускулни влакна, надхвърлящи генетичната програма. Всичко това се извършва само ако са налице или се създават стимули посредством съкращение на мускулите при усилена тренировка.

Междувременно стана ясно, че анаболните стероиди сами по себе си са неефективни, т.е. без мускулни съкращения при натоварване. Тъкмо обратното – протеинът в извънклетъчното пространство се натрупва под формата на мазнини, какъвто е случаят при прекомерно приемане на протеин. Телесното тегло се покачва, но не поради натрупване на мускулна маса, а поради увеличаване на телесните мазнини. Предполага се, че при приемането на стероиди по време на усилена тренировка е необходимо да се поемат достатъчно калории и протеин, за да може приетият по този начин протеин първоначално да се използва от рибозомите при засилената синтеза на протеин.

Следователно стероидите проявяват действието си само ако са налице достатъчно протеин и тренировъчни стимули. Изграждането на мускулна маса чрез бодибилдинг се постига – както е описано в статията „Развитие на мускулите” – чрез пренатоварване на мускулните влакна и клетки, чрез мощни съкращения по време на тренировка и чрез леки наранявания на мускулните клетки. Анаболните стероиди подпомагат стартиралия в тялото процес, като отблокират повече клетъчни рецептори, стимулирайки по този начин клетките за по-интензивен мускулен растеж. Така достигнатият мускулен растеж е по-голям в сравнение с растежа, създаван единствено с обикновена тренировка. Това обяснява защо на стероидите често се приписва необикновено, често преувеличено, действие по отношение увеличаването на мускулната маса. Става ясно обаче и това, че подобен растеж не би бил възможен без стероиди, поне не и в същите размери и за същото време.

Какво говори срещу използването на (анаболни) стероиди?

Ако се погледне от положителната страна, бодибилдерите и всички други спортисти приемат стероиди, респ. анаболни средства, за да осъществят една своя мечта или да постигнат определена цел, т.е. да вземат медали като победители! Освен това, приемането на стероиди, както споменах вече, е нещо обичайно, и спортистът, за който това е практика е заобиколен от хора, които взаимно се подкрепят и дори мотивират, които също като него преследват някаква висша цел. Със сигурност влияние оказва и това, че според мен (както и според много други бодибилдери) спортистите си поставят прекалено високи цели – и това трябва тук ясно да се отбележи. Също така все повече се утвърждава представата за бодибилдера като здрав, едър и все пак дефиниран „като бръснач” супермен. Само погледнете победителите от по-големите шампионати и ще забележите как критериите за оценка на журито, т.е. на съдиите, все повече се изместват.
В списание „Спорт-ревю”, бр.7/1989 г., Джеф Еверсън публикува статията „Шампионът Стив Рийвс”. За това какво явление е бил Рийвс един друг бодибилдинг-шампион, Рег Парк, който вероятно също е познат на по-възрастните бодибилдери, написа следното: „Когато през 1974 г. Стив Рийвс стана Мистър Америка, за мен той беше изключителен, човекът, постигнал всичко. Той въплъщаваше телесната форма на века … една изумителна, божествена комбинация от елегантност, сила, мускули и дефинираност.”

В епохата на дианабола (вид анаболно средство), Стив Рийвс издигна бодибилдинга до върховна изразителна форма на изкуството. Джеф Еверсън пише в статията си: „Фактите показват, че по това време човек надминава себе си в борбата си с щангите. Развитието на мускулатурата излиза извън границите на скелетната структура, на мястото на мускулната хармоничност в много случаи се налагат неугледни възли и подутини. Рийвс обаче се различаваше от другите, спираше ни дъха не с необикновената си мускулна маса както днешните шампиони, а с перфектната си форма, изградена изцяло от плът.” Според едно скорошно проучване за най-големия бодибилдер на всички времена, Стив Рийвс заема второто място!, и това въпреки факта, че от повече от 25 години неговото име е изгубило публичност – резултат, който говори сам за себе си. За днешните съдии, обаче, той нямаше да е достатъчно мускулест дори за успех на национално ниво. Веднъж Рийвс бил запитан какво би направил, ако можеше пак да се състезава. Той отговорил, че едно нещо със сигурност не би опитал – да натрупва още мускулна маса. Още тогава е бил на мнение, че бодибилдингът все повече се отдалечава от гръцките и други естетически идеали.

Страничните ефекти на анаболните стероиди

След това кратко отклонение се връщаме отново на нашата тема. Както споменах по-горе, стероидите са медикаменти и като такива имат странични ефекти, чийто брой е ужасяващо голям и застрашителен. Тук ще стане ясно защо всички факти са против приемането на стероиди. По-голямата част от страничните действия са добре познати: атрофия (кожна атрофия) на тестисите, гинекомастия (развитие на женски гърди при мъжа), високо кръвно налягане, повишен риск за заболявания на сърдечносъдовата система, акне, промени в психиката и увреждане на черния дроб.

Повишеният приток на протеин към мускулните клетки принуждава черния дроб да обезврежда повече отпадни продукти от стероидите и синтезата на мускулна тъкан. При този процес фактически става въпрос за преработката на по-малки количества от редовно постъпващите в черния дроб отровни вещества. С времето чернодробните клетки се претоварват, изсъхват и образуват пори. Васкуларни нарушения на доброкачествена тъкан могат да се развият в ангиом. Ангиомът е тумор, състоящ се от ненужни кръвоносни съдове, които могат да увредят нервите и жлъчката, ако достигнат определени размери. Освен това стероидите могат да предизвикат хепатичен пелиосис, при който в черния дроб се образуват кръвни торбички, които се разкъсват и могат да доведат до смърт. Достатъчно доказателства има и за развитието на злокачествени тумори в чернодробната тъкан, предизвикани от анаболни стероиди.

Също толкова опасни като физиологичните са и психологичните странични ефекти, респ. промените на личността или с други думи – промените в поведението. Под влияние на стероидите може да се развие т.нар. синдром на Джекил и Хайд – уравновесени по характер хора стават агресивни и склонни към насилие. Това засяга особено младите хора, тъй като при тях развитието на характера все още не е завършило. Понякога, заедно с повишената агресивност, се увеличава и сексуалността и то по време, когато в тялото протичат интензивни промени. Временното увеличаване на сексуалното желание обаче обикновено е последвано от загуба на същото и е често свързано с функционални нарушения. Една от причините за това е споменатата по-горе атрофия на тестисите, при която тестисите намаляват размерите си и произвеждат по-малко тестостерон.

Освен това сериозно засегнати от негативния ефект на анаболните средства са някои ендокринни жлези (жлези, които произвеждат хормони) – хипофизата, половите жлези, щитовидната и задстомашната жлеза.
Точно при младежите обаче развитието на тези жлези все още не е завършено, те достигат пълната си функционалност едва на 21-годишна възраст. Ако млад спортист приема стероиди, респ. анаболни средства, дори само за известен период от време, може да се стигне до необратими нарушения в образуването на тестостерон, сперма, хормони на щитовидната жлеза и инсулин. При спиране на анаболните средства, организмът се опитва да възвърне нормалния си хормонален баланс. Ако обаче жлезите са били увредени и действието им е потиснато поради злоупотреба с тези вещества, организмът може никога да не достигне хормоналния баланс, нормално поддържан от тези жлези.

Имайки предвид, че щитовидната жлеза, както бе споменато, регулира обмяната на веществата, енергийния баланс, съдържанието на телесни мазнини и мускулния растеж, а задстомашната жлеза произвежда инсулин с важни функции в организма, стават ясни какви са последиците от увреждането на жлезите.

Риск за по-младите спортисти крие и повишената опасност от наранявания. Все по-често лекарите по спортна медицина съобщават за разкъсвания на мускули и сухожилия и счупвания на кости в тази възрастова група. Костите, сухожилията и връзките също достигат пълното си развитие на 21-годишна възраст, а бодибилдингът е чудесен вид спорт, подпомагащ тяхното развитие. Бързият растеж на мускулите и силата под влияние на стероидите, обаче, може да доведе до свръхпретоварване на тези тъкани и да се стигне до наранявания.
Костите се оформят напълно на дължина също на 21 години. Анаболните стероиди, обаче, ускоряват т.нар. вкостяване и при определени условия прекъсват растежа на дължина. Това означава, че потърпевшите никога няма да достигнат генетично заложения ръст на тялото, в това число и ширината на раменете.

При опити с животни се установи, че един от много разпространените стероиди за орална употреба – Метандростенолон – само след няколко седмици предизвиква нарушения в местата за свързване на мускулите и ставите.
Както приемането на растежен хормон HGH, така и високите дози анаболни стероиди могат да причинят акромегалия (заболяване, при което нарастват периферните части на тялото, особено на крайниците), вж. „Странични ефекти от приема на HGH”.

Анаболните вещества гарантирано променят стойностите на мазнините в кръвта, и то негативно. Това повишава риска от сърдечен инфаркт и мозъчен удар, тъй като води до „втвърдяване” и запушване на артериите. Разбира се, може да е нужно доста време преди да се стигне до тези състояния, а може и изобщо да не се появят, но появят ли се, тогава остатъкът от живота ви е белязан. В лошия случай, това означава да прекарате по-голямата част от живота си като полусакат или инвалид. Струва ли си тази жертва?

Друга психична вреда е т.нар. стероидна психоза. Докторите Дейвид Катс и Харисън Поуп от Белмонт, Масачузетс, анкетирали 41 бодибилдери и футболисти, приемащи анаболни средства. Една трета от запитаните се оплакали от сериозни психически усложнения, причинени под влияние на анаболни стероиди. Стероидите са били от различни видове. Петима от анкетираните признали за смущения в психиката, включително чуване на гласове. При девет от участниците се наблюдавали тежки депресии и мании, някои от тях за известен период дори са се чувствали неуязвими.

Докторите Г. Поуп-младши и Дейвид Л. Катс от болницата “Mаклийн” в Белмонт, Масачузетс и Харвардския медицински университет анкетирали друга група от (31) мъже и получили много сходни резултати. Един от анкетираните дори вярвал, че може да скочи от третия етаж без да се нарани. Много от мъжете страдали от тежки депресии и маниакални състояния – един си купил двойно по-скъпа кола, която изобщо не е можел да изплати. Искам да кажа, че това са алармиращи и ужасяващи истории.

Дотук говорих за въздействието на стероидите върху мъжете. Това може да е създало грешното впечатление, че жените, приемащи стероиди са твърде малко или че при тях не се наблюдават същите нежелани ефекти. Женският организъм обаче реагира по различен начин на стероидите. Доказателство за това е фактът, че стероидите, както казах вече по-горе, са мъжки полови хормони и следователно мъжете ще реагират по един начин, а жените по друг. С това се обясняват и различните системи на оценяване за двата пола по време на допинг-тестове. Желанието за по-чести проверки при жените се дължи на погрешното схващане, че за мъжа не е толкова критично да приема стероиди за разлика от жената, защото стероидите са мъжки хормони и по тази логика са естествена съставка на мъжкия, но не и на женския организъм.

Тази заблуда може да се оспори с няколко факта. Първо, и при двата пола се наблюдават променящи се концентрации на андрогенни хормони, един от които е тестостерона. Но при мъжете неговото количество е значително по-голямо. Всички анаболни средства, съответстващи на тестостерона, са химически синтезирани лекарствени средства – деривати - стероидите са лекарства! (дериват – химично съединение, получено от друго съединение). Дианабол и Анавар не са съставни вещества нито на мъжкото, нито на женското тяло. Приемането на тестостерон или на съответните му (аналогични) синтетични стероиди, особено във високи дози, означава силна намеса в хормоналния баланс.

Нека да разгледаме реакциите на мъжкия и женски организъм към приема на тестостерон – най-важния мъжки тестостерон.

както споменах по-горе, може да се стигне до свиване на тестисите, а при жените – до уголемяване на клитора;
при мъжете, след първоначално повишаване на сексуалното желание, потентността намалява, докато при жените се нарушава менструацията или напълно изчезва, а при бременност плодът от женски пол може да развие вирилизъм (проява на мъжки признаци у жената);
при мъжете може да доведе до образуване на женски гърди (гинекомастия), а при жените обикновено бюстът намалява (за това спомага и тренировката);
и при двата пола се удебеляват гласовите връзки, но при жените гласът става по-нисък (по-мъжки);
и при двата пола се променят кожата и космите, т.е. настъпва преждевременно състаряване, а при жените може да се развие и брада, както ясно се вижда от някои снимки;
и при двата пола приемането на стероиди най-вече за орална употреба често води до сериозни увреждания на черния дроб, както описах по-горе;
и при двата пола оралните, както и инжектираните стероиди, променят стойностите на мазнините в кръвта (холестерола), което повишава риска от инфаркт! и
последно, но не и по важност, именно сърцето и бъбреците, както и мозъкът, са органите, които силно се натоварват, респ. пренатоварват, под влияние на стероидите, а те са еднакви както за мъжа, така и за жената.
След всичко казано дотук, кой би искал още да твърди, че жената е по-силно застрашена от мъжа, или обратното? Следователно: стероидите са отрова както за мъжа, така и за жената.

Защо стероидите все пак продължават да се приемат?

Сигурно веднага ще отговорите: това е ясно – за да се увеличи производителността на организма. Но дали това увеличаване си струва всичките тези рискове? Следователно трябва да има и друг мотивиращ фактор. И аз мисля, че той наистина съществува. Това се вижда от следното: Винс Ломбарди, легендарният треньор на Грийн Бей Пакърс, вечно внушавал на играчите си, че „ДА ПОБЕЖДАВАШ НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО. ТО Е ЕДИНСТВЕНОТО!”

Именно тази нагласа за ВСИЧКО или НИЩО е решаваща за поведението на много спортисти. Към това се прибавя и страхът, респ. убеждението, да не бъдеш равностоен на останалите, да си лишен от всякакъв шанс да спечелиш, ако не приемаш анаболни стероиди, както другите правят.

За съжаление, нашето общество все още цени високо супер героите и супер постиженията. Спомням си как преди време в международно състезание по лека атлетика, излъчвано по телевизията, чух репортера да коментира третото място на един атлет (той беше само няколко хилядни от секундата по-бавен от победителя) с думите: „Не успя да си проправи път към световната победа”. Подобен безсмислен, дори безумен коментар може да изкара човек извън релсите. И пак този нездрав девиз: „Да побеждаваш не е най-важното, то е ЕДИНСТВЕНОТО.”

Тук трябва всеки, в това число и аз, да се замисли какво е неговото отношение по този въпрос; какво мнение все още поддържа и какво мнение е по-добре да поддържа, защото обществото, това сме ние – аз и вие! Така сами можем най-накрая да решим дали да сложим край на анаболната мания или не. И без нея се живее напълно добре. Атлетът Луис Фрейтас, познат вероятно на всички бодибилдери, е живо доказателство за това. През 1986 г. на световното първенство в Токио той и още 12 други атлети бяха уличени във взимане на допинг (намерен е Нандролон в урината им) и бяха дисквалифицирани точно в момент, когато Фрейтас водеше в предварителното класиране в тежката категория. Председател на допинг-комитета на IFBB тогава беше д-р Боб Голдмън. Впоследствие Фрейтас реши да бъде „чист” на следващото световно първенство и се подготвяше усилено за това състезание. На 25 октомври 1987 той спечели състезанието в тежката категория и стана световен шампион. Съдиите единодушно го обявиха за победител, като единствен той от всички състезатели получи максимална оценка, а пробата от урината му бе най-чистата измежду участниците.

Допинг-контроли

Дългогодишният опит показва, че аргументите, колкото и ясно да са научно доказани, не са достатъчни, за да накарат спортистите да спрат употребата на стероиди. Изтъкват се всякакви аргументи, които показват най-малко временна необходимост от продължаване на техния прием. Пораждат се мисли като: „Ще изгубя мускулната си маса, ако спра стероидите” или „Скоро ще участвам в състезание, не мога сега да ги спра”, или спирането им се отлага за неопределен момент в бъдещето: „Да, ще ги спра възможно най-скоро.” Действително, анаболните стероиди предизвикват по-голям мускулен растеж, но същевременно намаляват производството на собствен тестостерон или най-малкото силно го ограничават. В зависимост от количеството на дозата и продължителността на приема, естествената продукция на тестостерон може да остане понижена за период до една година.

С този аргумент се оправдават много от състезателите, започнали да приемат стероиди, които смятат, че трябва да продължават да ги взимат, защото иначе могат да развият симптоми на недостиг на вещества в организма.
Безспорно е доказано, че всеки от засегнатите след спиране на анаболните средства изживява труден период с възможни прояви на абстиненция. Вярно е също, че постиженията спадат значително и се губи част от мускулната маса, развита под действие на стероидите, респ. анаболните средства. Точно както се губи маса, натрупана след нормални, интензивни тренировки, ако спре да се тренира, така и след спиране на анаболните средства отпада масата, натрупана под тяхно влияние. Във втория случай обаче процесът е много по-бърз. Когато стероидите вече не са налични в тялото, клетъчните рецептори нямат вещества, с които да се свържат и да отведат в клетъчното ядро. Като резултат рибозомите престават да осигуряват извънгенетичната мускулна маса с протеин и дегенерират – факт, който никой не може да избегне.

Няма лекарство или хранителен концентрат, който е в състояние да забави или спре разграждането на телесна маса след преустановяване приема на анаболни стероиди. Междувременно, на базата на изследвания се знае, че натрупаната с нормални тренировки мускулна маса се разпада значително по-бавно, отколкото извънгенетичната маса, създадена от стероидите.

Ако във фитнес залите и съответно при тренировките изглежда невъзможно да се упражни контрол върху приемането на анаболни стероиди, то чрез допинг-тестовете по време на състезания може се упражни голямо влияние. Това е така, защото стероидите се задържат дълго време в тялото (до една година), което означава, че спортистите трябва да се изчистят от тях много преди самото състезание. Много случаи на положителни проби от допинг-тестове се дължат на факта, че стероидът Дека-Дураболин се свързва здраво с клетъчните рецептори. Метаболитите му могат да се докажат и една година след последния прием.

Още през 1986 г. д-р Доналд Катлин, експерт в доказването на допинг средства, заяви, че може да докаже една единствена инжекция от само 100 мг Нандролон (Дураболин и/или Дека-Дураболин) и след 5 месеца, а твърде вероятно и след много по-дълъг период. Все пак ретроспективният период (т.е. периодът назад във времето, за който може да се докаже взимането на стероиди) за метаболитите от Дека-Дураболин, както междувременно стана известно, трае до 18 месеца, а при по-фини и усъвършенствани методи за контрол дори по-дълго.
Наличие на стероиди може да се потвърди в количества от няколко нанограма, което е няколко милиардни части от грама. Отделни вещества, т.нар. отпадни продукти на даден анаболен стероид, се откриват дори в количества от 0,25 нанограма (една четвърт от милиардна част от грама!). Голяма част от допинг-тестовете се базират върху приложението на ензими, напр. известният тест EMIT, разработен от Synrex Laboratories в Пало Алто, Калифорния. Това е широкообхватен тест, който се смята за още по-ефективен, ако резултатите от него бъдат потвърдени от следващ тест, напр. масспектрометрия. В проба от урина се вкарват бактерии, антитела срещу определено забранено вещество, и ензимен препарат. Ако пробата не съдържа забраненото вещество, антителата и ензимният препарат се филтрират, а бактериите помътняват урината – пробата е отрицателна. Ако в пробата обаче има от забраненото веществото, то се свързва с антителата и по този начин бактериите и ензимите остават заедно. Тогава ензимите разрушават бактериите и пробата от урина се избистря – резултатът е положителен. Критици на теста EMIT твърдят, че той може да се фалшифицира, респ. да се повлияе от определени вещества. Дълго време се смяташе, че при навременно приемане на амоняк, избелващи средства или диуретици може да се предизвика масивно отделяне на анаболните остатъци, тъй като под тяхно влияние урината придобива алкална реакция, а струйката изтънява. Има и други - от днешна гледна точка - отчаяни опити за повлияване на резултатите от теста. Но на тях няма да се спирам тук, понеже учените отскоро са в състояние да ги разпознават.

Газова и течна хроматография

Най-важните и вероятно най-сигурните тест-методи, използвани днес, са газовата, респ. течната хроматография в съчетание с масспектрометрията. Хроматографията разпознава вида на наличните вещества, а масспектрометърът открива съответния стероид чрез анализ на специфичната му химична структура и йонния спектър.

За да може да се идентифицира открития при хроматографията стероид чрез масспектрометрия, неговият йонен спектър трябва да се съхрани в компютъра на масспектрометърa. Международният олимпийски комитет (МОК) постоянно обновява данните в компютъра. При анализ на уринна проба за стероиди, тя се превръща в газовия хроматограф от течно в газообразно състояние. След това образуваният газ се разделя на съставни части и анализът му продължава с масспектрометър, при което някои проби се проверят повторно с хроматограф. При течната хроматография, която е разновидност на гореописания метод, се прилагат различни химични вещества, които правят по-лесно различаеми съдържащите се в пробата съставки от гледна точка на форма и количество. След това наличието на стероиди се установява чрез тяхното оцветяване и количество (височина на колоната). Тези специални тестове, когато се провеждат от одобрени от МОК лаборатории, са сравнително скъпи, но затова пък доста надеждни. Всички лаборатории, оторизирани от МОК, поддържат много високи стандарти по отношение доказването на забранени субстанции. Според д-р Антъни Дейли от Калифорнийския университет – медицински директор на Олимпийските игри през 1984 г. - газовата хроматография и масспектрометрията имат 100% точност.
В допълнение на дългия престой в тялото на метаболити от съединения на нандролона, трябва още да се спомене, че престоят им се благоприятства от стероидите на мастна основа. За разлика от тях, стероидите на водна основа напускат значително по-бързо организма, но и по-бързо се губи анаболното им действие. Разкриваемостта (ретроспективният период) при тези стероиди обхваща 3 до 6 месеца. Много по-малък е периода, през който могат да се открият орално приетите в сравнение с инжектираните стероиди.

Съотношението тестостерон-епитестостерон

По-рано атлетите можеха да спират синтетичните стероиди навреме преди контролите и чрез приемане на чист тестостерон да забавят или дори да отстраняват последвалото отслабване на организма. Днес обаче се изследва и съотношението между тестостерона и епитестостерона (вид отпадъчен продукт), за да се провери дали е бил взиман синтетичен тестостерон. Нормалното съотношение тестостерон-епитестостерон в урината е 1:1. Ако съотношението е по-голямо от 6:1, следва дисквалификация. Обяснението е следното: приемът на изкуствен тестостерон повишава нивото на тестостерона в урината, но не влияе върху образуването на епитестостерон. По този начин се увеличава съотношението между двете вещества. Преди няколко години, в състезание по силов трибой, бе измерено съотношение 100:1!

Още едно допълнение към растежния хормон: междувременно стана възможно доказването на нови синтетични растежни хормони. По-долу следва списък с контролираните анаболни стероиди (в скоби са търговските названия):

Нандросъединения (Deca-Durabolin, Durabolin)
17?-метилтестостерон (Android 25)
Оксандролон (Anavar)
Станозол (Winstrol)
Флуоксиместерон (Halotesin, Ultandren)
Метандростенолон (Dianabol)
Оксиметолон (Anadrol 50)
Болденон (Equipoise)
Треболон (Parabolin)
Стенболон (Finaject Anatrofin)
Метандриол
Местеролон (proViron)
Метенолон (Primobolan)
4-хлорометандростенолон (Chloroandrostenolon)
Метил-19-нортестостерон (Melandren, Testaform)
Етилестонол (Maxibolan)
Стромба (Winstrol V)
Норетандролон (Nilevar)
Тестостерон ципионат, енантат, пропионат, други тестостерони, които влияят върху съотношението тестостерон-епитестостерон
Боластерон
Формеболан (Esiclene)
Тестолактон (Teslac)
HCG (човешки хормон гонадотропин)
При HCG става дума за хормон, който се образува в плацентата и се добива от урината на бременни жени. Той стимулира отделянето на тестостерон при мъжете.

Някои бодибилдери го приемат срещу гинекомастия (образуване на женски гърди) и свиване на тестисите, причинени от злоупотребата с анаболни стероиди. Твърденията, че HCG може да се използва срещу затлъстяване, са неоснователни според НОК (Националния олимпийски комитет) на САЩ, затова пък има много нежелани ефекти като депресии, отоци, уголемяване на яйчниците, едновременно раждане на повече от едно деца (жените приемат HCG за да увеличат фертилността си) и дори блокиране на кръвоносните съдове поради образуване на тромби.

 

Тагове: Анавар, Стромба, Метандростенолон, Туранабол, Анадрол, Мастерон, Кломифен, Провирон, Дека-Дураболин, Мастерон, Параболан, Болденон, Винстрол, Примоболан, Тестостерон, Пропионат, Сустанон, Енантат

1. Тази статия е посветена на цикличната употреба на анаболните стероиди. Те се употребяват на цикли (на периоди), за да може да се извлече максимална... Стероиди >>

2. Поредицата „анаболните стероиди“ има за цел да запознае читателя с темата, като представи подробна и безпристрастна информация.Екипът на BB-Team не подкрепя.. Анаболи >>

 

Анаболи Стеродиди Стероиди Anaboli Steroidi Anabolni steroidi

 

www.anabol.bg